СЛЪНЧОГЛЕДИ

Имаме време.
Цяла вечност
на екваториално разстояние.
В стеснението на вените
блъскат всички широки пътеки,
всички широки гласни,
заседнали в междуредията
на нощи и дни,
дни и нощи с гласовете нечути,
нечути в екстаза на слънчогледите,
всичките бели слънца на пустинята
изпили до кръв.
Налей ми чаша вода, пустиннико!
Жажда е, Ван Гог.
Не си режи ухото.

 

Реклама

About petgen

литератор
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s