ТРУДНА МЕЧТА

 

Имам представа за моето щастие:
дом край училище, църквичка, парк…
Пазя я тази представа
от вируси, хейтъри, хрема.
Така осветява мъката ми,
че ще заобичам града,
от който искам да си тръгна.
Или ще го изтърпя, докато е
град със мечта
и представа за щастие,
което ми се случва
няколко пъти в годината.
И толкова…
Тази стара мечта.
Тази здрава мечта,
която ме разболява.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

***

Срещу всички
лоши думи
толкова думи
толкова лоши
заставам
влюбена
в думите
толкова думи
толкова лоши
думи за възпитание.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

КЪДЕ Е ПОЕТЪТ?
С кого другарува?
Как ли заспива без думите?
Отвъд тях е всичкото,
което не е поетът.
Върнете му думите.
Поета върнете.
Отвъд него е
самотата ни.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

РАЗСЪМВАНЕ


Безсъние
в английска плетка
нощта накъсва.
На вятър плетеницата
се вие тихо две по две.
Брод и пряспа, и прозорец
сливат се в едно.
Объркано, навън небето
разсъмва поетично.
Заровила очи в комините,
се кашля зимата. 
И се усмихва.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ЗИМА В КАРТИНА

 

В картината на художника
снежен капан.
Остър сняг в крайпътния слог,
граница между студ и вопъл.
Заличава се хищно белият път,
чезне безпътен пътят към мама.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ВЯТЪРЪТ

1.

ТОЙ Е ВИСОКА ЛЕТВА.
Мине, замине, лизне, загърби.
В гори тилилейски потъне.
Финтове с думи, без думи вие,
чупи клишета, своите трие.
Вятърът е висока летва.
Спре ли до тебе, считай го лепта.

 

2.

ВЯТЪРЪТ е трагедия
в собствената траектория 
на стоицизма си.

3.

ВЯТЪРЪТ е отчаян художник,
преминал в жанра на думите
самотник.

 4.

ВЯТЪРЪТ е мълчание,
руши добрите обноски на цветовете,
сълза в засъхналата палитра.

5.

ВЯТЪРЪТ е страдание,
гонка с непостигнатото,
отрицание на останалото.
Сложните му финтове
крият истини,
по-прости от вятър.

6.

ВЯТЪРЪТ е танц
на безграничната безпомощност. 
Залесени са чувствата му
в крайпътния пояс-
снежно ложе за родилка.

7.

ВЯТЪРЪТ е апетитен коктейл
с филм за Гоген и препратки
към непостигнатост и вечност.

8.

В ТАИТИ са корените на вятъра,
растат за моделките музи,
реквием на преходността.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ПРОЗОРЕЦ

Студът е опасно сближаващ,
топлината – опасно гола.
Безопасен, снегът наднича
и се срутва любопитната щора.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар