СОФИЯ, ЛЮБОВ МОЯ

Провокирано от прочетеното съобщение
в сайта Площад Славейков

Най-тъжната бяла мечка в света
от китайския мол
ми е посестрима.
С мен си правят селфита
сто хиляди сенки на сенките
в моя град,
тъй далечен и празен
от живите сенки на слънцето
върху спомени за любов,
върху бъдеще,
което крачи в града на живите.
И ме очаква.
Така е решил Бог /засега/.
Милостив е Той.
От Animals Azia обещават защита
на най-тъжната полярна мечка в света,
моя посестрима.
И аз чакам.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

СЛЪНЧОГЛЕДИ

Имаме време.
Цяла вечност
на екваториално разстояние.
В стеснението на вените
блъскат всички широки пътеки,
всички широки гласни,
заседнали в междуредията
на нощи и дни,
дни и нощи с гласовете нечути,
нечути в екстаза на слънчогледите,
всичките бели слънца на пустинята
изпили до кръв.
Налей ми чаша вода, пустиннико!
Жажда е, Ван Гог.
Не си режи ухото.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ТЕРМИНОЛОГИЯ НА ЧУВСТВАТА

На Матей

Близко си
като табу за качване на снимки
във ФБ,
като съзерцание на спящия ангел
в клипче,
като случайна усмивчица във FaceTime-а.
Близко си
като нежеланието на прабаба ти да живее
в твоя град,
в който ще бъда щастлива с всичките табута
и спокойствието, че няма да се срамуваш
от корените си.
Бъдеще мое.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

УЛИЦА

Девета глуха се оживи.
Тротоарните й плочки
приветстват стъпките,
отшелници на повикване.
А бяха стъпки
в центъра на Вселената!
Нищо, че не познаха
летищата на Париж,
руините на Колизеума,
Сикстинската капела…
Познаваха любовта
на любопитните детски крачета,
на пълната детска стая,
аромата на къкреща супа
за четирима.
Познаваха мечтите пристанища.
И това им беше достатъчно.
Не разбраха
как един ден се оказаха акостирали
в девета глуха.
Мечтите им се оказаха смешни недорасляци,
излишни във вселената Любов.
Стъпките без бъдеще манифестираха
в Девета глуха.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ДОВЕРИЕ

На моите ученици- животът ми!
Утрото ми вярва,
така ми вярва,
че е престъпление
в очите му
разсъмването да пропусна
и в сънените му въпроси
да не разчета любов,
която си превеждам
на всичките езици,
сетивата ми превърнали
във полиглоти.
И да чета, чета,
забравила на думите гласа,
във очертанията на очите,
утрото събудили.
Обичам.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

ЕТИМОЛОГИЯ

Светът е полегнал на рамото ми.
С две ръчички ми доверява тайните си-
малки сензори на първичното.
Мълчим – аз и светът.
И си говорим.
Светът ми казва, че му е топло с думите,
изкачили рамото ми.
Аз му казвам
колко е специален.
Божи дар е светът на рамото ми.
Аз съм млада
и любопитна за уроците на света.
Светът знае това.
Ръчичките му говорят ли, говорят.
В бели ръкавички омекотяват ударите
на неосъзнатото.
Моцарт залива всяко ъгълче на Вселената,
настанила се у дома
от четиринайсетия ден на март.
Светът се разлиства през март.
Зелен и топъл върху рамото ми.
Дочакан.

Posted in Uncategorized | има 1 коментар

НАДЕЖДА

 

И защото маминка,
преди да си тръгне, ми казваше,
че все някога някак ще се върне,
повече от всякога я чакам отново,
две години откак бретон-шпаньолката ни Буби
след 14-годишна любов също си тръгна.
Буби знаеше, че зная:
Тя е маминка,
завърнала се обещано, двайсет години по-късно.
Голямо чакане беше,
даде ми всичкото, което днес отново нямам
и ме боли осъзнато, повече от всякога.
След дъжд качулка е очакването на всичкото,
което маминка беше, да се повтори.
Буби е два пъти липсата на маминка,
любов и липса- контекстови синоними на тъгата ми.
Още никой не ме е обичал така,
че да му кажа успокоително:
Ще се върна все някак…като кученце, гълъбче.
Все още на никого не липсвам така,
защото не съм на никого маминка.
Очаквам първото си внуче.

 

 

Posted in Uncategorized | има 1 коментар