Имам представа за моето щастие:
дом край училище, църквичка, парк…
Пазя я тази представа
от вируси, хейтъри, хрема.
Така осветява мъката ми,
че ще заобичам града,
от който искам да си тръгна.
Или ще го изтърпя, докато е
град със мечта
и представа за щастие,
което ми се случва
няколко пъти в годината.
И толкова…
Тази стара мечта.
Тази здрава мечта,
която ме разболява.
Блогът на Генка Петрова 